4Н2011Г

След поредното отсъствие – поредното завръщане.

ЧНГ! Пожелавам си да свършим в 2011 каквото не успяхме между 1989-2010! Или поне да го започнем…

Бихме могли да започнем с поне три (според мен) най-важни неща:

1. Образование и наука.
Не знам дали осъзнаваме, че положението в образованието отива там където не ми се ходи. След реформата поповишиха заплатите на учителите и като че всичко се нареди. Проблемите са толкова много, че не ми се и изброяват. И все пак:

• липсват квалифицирани учители – (без да обиждам наистина кадърните) през последните 50+ години тези, които не можеха да влязат право, МЕИ, икономика и т.н. ставаха учители. Така се сбъдна старото правило: тези които могат го правят, тези, които не могат – учат останалите.
  Решение: истински стимули за привличане на учители с желание и умения – високи заплати, възможности за развитие, обучение и високи изисквания към тях. Не казвам, че е лесно, но ако не можем – да си вземем финландец за министър на образованието.
• системата на обучение е архаична и приоритетите и просто липсват. Кой може да ми каже какво цели българската образователна система? Да произвежда работници (или селяни), чалгаджии или първенци в олимпиади по математика? Изглежда никой няма идея и затова „произвеждаме” каквото дойде. Затова и имаме ученици, които знаят (предполагам) къде е Патагония, но не могат да изведат прости изводи от прост (или не толкова прост) текст. Според мен системата на образование трябва да произвежда хора, които могат да комуникират (поне на български и английски, устно и писмено), да мислят критично и да имат все някаква ценностна система. Това е достатъчно. Знания, умения и всичко останало ще дойдат сами. Ако не вярвате, ето един пример:
  http://www.khanacademy.org/
  Проблем обаче е, че няма стимули за промяна. Тези, които пишат програми и учебници като правило не са преподавали (на ученици) през живота си, а и бизнесът с учебници, матури и т.н. не е толкова лош…
  И още нещо. От икономическа гледна точка, големият проблем с образованието е неговата дългосрочност и непредвидимост. Инвестициите днес (може би) ще се възвърнат след 15-20 години. Най-добрите ученици вероятно ще напуснат България и „инвестицията” в тях изглежда загубена (дали?). Точно затова, плодовете на днешната политика, ще ги берем малко по-късно… и е жизнено важно „пилеенето” на пари за образование да започне СЕГА!

/следва/