Много се говори за това, как се стигна до тук и кой е виновен. Като че повечето специалисти търсят вината или прекалено далеч или прекалено близо. Първите смятат, че нечувана алчност е причинила финансовата криза. Това обяснение ми се струва доста наивно и безсмислено (все едно да обвиняваме гравитацията за това, че е паднал самолет). Другите търсят конкретна политика или човек, който с действията си е довел Америка и света до катастрофа. Истината, според мен, е по средата.
Как се стигна до тук? Моят кратък отговор е: с локално мислене в един глобален свят. Основните причини за тази криза следва да се търсят в подценяване и инертното отношение към глобализацията. Според мен, основен фактор за невижданата криза, която преживяваме се оказа неефективността на методите за оценка и управление на риска. Глобализацията създаде висока и трудно измерима вазимосвързаност (корелация) между пазари, сектори, фирми и т.н., която наличните методи за оценка и управление на риска просто не можеха да обхванат. С други думи, решихме да летим все по-високо и по-високо, забравяйки че може да имаме нужда от парашут (който се оказа и по-малък от необходимото).
Ето ви една кратка история: Технологичният бум, свободното движение на капитали, невижданият растеж на секюритизацията и на иновационни финансови инструменти, кредитната експанзия и други модерни икономически и финансови тенденции доведоха до глобализация и много висока скорост на движение на парите – „кръвта” на развитите икономики. Това доведе до бум в инвестициите (включително в недвижими имоти), нарастване на цените на фондовите пазари, високо потребление и т.н. Доведе и до търсене на висока ефективност на глобално ниво. Това позволи някой, досега не толкова активни играчи (Китай и Индия, например), да се активизират икономически и да привличат все повече чужди инвестиции (повече „кръв” потече към тях). Тези държави на практика започнаха да изместват в редица сектори (например промишленост) други, по-стари и не толкова ефективни икономики. Развиващите се икономики започнаха да привличат все повече инвестиции в по-традиционни сектори на промишлеността и услугите. В развитите икономики, все повече продукт се създаваше в секторите базирани на финанси, високо технологично знание и наука.
Светът заживя в една глобална симбиоза. Тази симбиоза доведе до значими промени в развитите и развиващите се икономики. Ако в последните заетостта нарастваше, независимо дали става дума за традиционни или по-високо технологични дейности, в развитите се усети глад на високо квалифицирани професионалисти (например инженери, научни работници и др.), но и нарастване на безработицата в старите, не толкова ефективни сектори на промишлеността и услугите.
Традиционно социално ангажираните развити икономики се опитаха да тушират този проблем, чрез (обикновено) протекционистка политика, не-пазарни стимули, системи за социални помощи и т.н. Това обаче не реши проблема на пазара на труда. Не спря и процеса на глобализация и все повече „кръв” изтичаше към развиващите се икономики. Тази кръвозагуба беше дълго време компенсирана чрез ускоряване на скоростта на парите в развитите икономики (увеличаване на задлъжнялоста, нови продукти и т.н.), чрез инвестиционните потоци (включително в недвижими имоти, държавни ценни книжа и т.н.) от развиващите се към развитите страни (особено САЩ) и др. Това създаде предпоставки за „балони” в цените на недвижими имоти, акции и други финансови инструменти (поради диспропорциите между цена и дългосрочна стойност на тези инвестиции).
През 2008 г. редица неблагоприятни вътрешни (например неефективно държавно регулиране на пазара на недвижими имоти) и външни (например, войната в Афганистан и Ирак) фактори повлияха на американската икономика и те не можеха да бъдат повече компенсирани с по-висока скорост на парите, нови инвестиции и т.н. Скритите диспропорции в предлагането и търсенето на труд (водещо до бум във „фалитите” на работещите, понижаване на заплащането, намаление на потреблението) прекъснаха кръвоснабдяването на редица сектори (например секторите на недвижимите имоти в Калифорния и Флорида). Кризата рязко се пренесе в други сектори и особено финансовия, които до тогава бяха придобили значителни експозиции, директно или индиректно (чрез структурирани финансови инструменти, например), към въпросните сектори.
Тук се прояви и основният проблем във финансовата система. Оказа се, че методите за оценка на риска и системите за риск мениджмънт са неадекватни. Те просто бяха „пропуснали” и недооценили рискове в редица сектори и особено взаимовръзката между секторите и рисковете – например, стана ясно, че американски фонд в Ню Йорк може да търпи загуби защото е инвестирал в японска банка, която притежава надценени американски (калифорнийски) ипотечни облигации; фондът е принуден да продаде дял във френска фирма, като срива цените й на борсата; френската фирма закрива неефективно поделение, което има за основен доставчик българска фирма; последната регистрира спад в продажбите от 70%; оказва се, че така банката финансирала българската фирма носи рискове от редица сектори от американския, японския, френския и т.н. пазари.
Проблемът с оценката на риска разтърси финансовата система – традиционно консервативните банкери изведнъж разбраха, че държат активи, които са токсични, но нито знаят точно кои, нито точно колко. „Решението” им бе:
- да спрат да придобиват рискови активи (това блокира не само индивидуалното и фирмено, но и междубанковото кредитиране) и
- да инвестират само в „безрискови” държавни ценни книжа; да привлекат максимален свеж ресурс от пазара (най-вече чрез нови депозити), за да компенсират загубите и спада на цените на активите им.
Тази стратегия доведе до поне два фундаментални проблема:
- създаде порочен кръг между финансовия и реалния сектор: влошените условия на индивидуално и корпоративно кредитиране доведоха до спад на потреблението, влошаване на оперативните резултати не реалния сектор и в крайна сметка до допълнително влошаване на рисковите активи на банките (например заеми към реалния сектор). Това стресна още повече банките.
- Банките спряха нормалния процес на депозиране, заемане, депозиране и т.н., който създава (чрез паричния мултипликатор) нови пари и позволява тяхната циркулация. Така в икономиката „изчезнаха” огромно количество пари – правителствата, разбира се, се опитаха да увеличат предлагането чрез финансиране към банките, но „свежите” пари просто потъваха в трезорите без да създадат нови. Усилията на правителствата да се справят с кризата (както и да провеждат някаква монетарна политика) бяха безполезни.
Финансовата система спря да създава и изпомпва „кръв” към секторите на икономиката и светът изпадна в „сърдечна недостатъчност”. Сега е въпрос на време държавите с високи нива на индивидуално и корпоративно кредитиране, както и секторите със значително привлечено банково финансиране да колабират, ако не се вземат спешни мерки за реанимиране на финансовата система.
В заключение, кризите идват и отминават. Обикновено. Тази, обаче, ще има сериозно отражение върху финансовия и, като резултат, върху реалния сектор. Липсата на адекватни методи за оценка и управление на риска е сериозен проблем, който тепърва ще се разрешава. До тогава трилионни пазари на финансови инструменти ще бъдат замръзнали, което в крайна сметка ще се отрази върху всички сектори на глобалната икономика. Дълъг ще бъде и пътят за възстановяване на доверието във финансовата система и други пострадали сектори. Това, обаче, тепърва предстои. На дневен ред е въпросът: Какво да се прави сега?
Публикувано от economad 
